изпонадупчвало е

Речник на българския език

1. изпонадупчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчвало е е производна форма на изпонадупчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонадупчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчвало е е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпонадупчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчвало е е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).