изпонадупчвало

Речник на българския език

1. изпонадупчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчвало е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонадупчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчвало е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпонадупчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонадупчвало е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпонадупчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпонадупчвало е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).