изпонадупчвали

Речник на българския език

1. изпонадупчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпонадупчвали е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонадупчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпонадупчвали е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпонадупчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпонадупчвали е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпонадупчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпонадупчвали е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).