изпонадупчвал

Речник на българския език

1. изпонадупчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонадупчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпонадупчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).