изпонадупчва

Речник на българския език

1. изпонадупчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпонадупчва е производна форма на изпонадупчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпонадупчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпонадупчва е производна форма на изпонадупчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпонадупчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпонадупчва е производна форма на изпонадупчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).