изпомпел

Речник на българския език

1. изпомпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпомпел е производна форма на изпомпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпомпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпомпел е производна форма на изпомпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).