изпомпал

Речник на българския език

1. изпомпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпомпал е производна форма на изпомпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпомпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпомпал е производна форма на изпомпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпомпал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпомпал е производна форма на изпомпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпомпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпомпал е производна форма на изпомпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).