изпомачкало

Речник на българския език

1. изпомачкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпомачкало е производна форма на изпомачкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпомачкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпомачкало е производна форма на изпомачкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпомачкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпомачкало е производна форма на изпомачкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпомачкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпомачкало е производна форма на изпомачкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).