изполъжело

Речник на българския език

1. изполъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изполъжело е производна форма на изполъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изполъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изполъжело е производна форма на изполъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).