изполъгало

Речник на българския език

1. изполъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изполъгало е производна форма на изполъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изполъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изполъгало е производна форма на изполъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).