изполъгал

Речник на българския език

1. изполъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изполъгал е производна форма на изполъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изполъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

изполъгал е производна форма на изполъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).