изполъга

Речник на българския език

1. изполъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изполъга е производна форма на изполъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изполъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изполъга е производна форма на изполъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).