изпокъсвал съм

Речник на българския език

1. изпокъсвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал съм е производна форма на изпокъсвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъсвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал съм е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокъсвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал съм е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).