изпокъсвал си

Речник на българския език

1. изпокъсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал си е производна форма на изпокъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал си е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокъсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал си е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).