изпокъсвало си

Речник на българския език

1. изпокъсвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало си е производна форма на изпокъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокъсвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало си е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокъсвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало си е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).