изпокъсвало е

Речник на българския език

1. изпокъсвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало е е производна форма на изпокъсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокъсвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало е е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокъсвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало е е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).