изпокъсвало

Речник на българския език

1. изпокъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсвало е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокъсвало е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпокъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокъсвало е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).