изпокъсвал

Речник на българския език

1. изпокъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).