изпокъсаха

Речник на българския език

1. изпокъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсаха е производна форма на изпокъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсаха е производна форма на изпокъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).