изпокъсаният

Речник на българския език

1. изпокъсаният — м. р. пълен член

изпокъсаният е производна форма на изпокъсан (м. р. пълен член).

2. изпокъсаният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

изпокъсаният е производна форма на изпокъсам (мин. страд. прич. м. р. пълен член).