изпокъсал е

Речник на българския език

1. изпокъсал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсал е е производна форма на изпокъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъсал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсал е е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокъсал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсал е е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).