изпокъсало

Речник на българския език

1. изпокъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсало е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъсало е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпокъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокъсало е производна форма на изпокъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпокъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокъсало е производна форма на изпокъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).