изпокъсала

Речник на българския език

1. изпокъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокъсала е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокъсала е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпокъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпокъсала е производна форма на изпокъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпокъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпокъсала е производна форма на изпокъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).