изпокъсал

Речник на българския език

1. изпокъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсал е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъсал е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокъсал е производна форма на изпокъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокъсал е производна форма на изпокъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).