изпокършило

Речник на българския език

1. изпокършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокършило е производна форма на изпокърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокършило е производна форма на изпокърша (мин. деят. св. прич. ср. р.).