изпокършил

Речник на българския език

1. изпокършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокършил е производна форма на изпокърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокършил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокършил е производна форма на изпокърша (мин. деят. св. прич. м. р.).