изпокършело

Речник на българския език

1. изпокършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокършело е производна форма на изпокърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпокършело е производна форма на изпокърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).