изпокъртил е

Речник на българския език

1. изпокъртил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъртил е е производна форма на изпокъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокъртил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокъртил е е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).