изпокъртел съм

Речник на българския език

1. изпокъртел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпокъртел съм е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).