изпокъртело е

Речник на българския език

1. изпокъртело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъртело е е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).