изпокъртели

Речник на българския език

1. изпокъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъртели е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпокъртели е производна форма на изпокъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).