изпокърпил е

Речник на българския език

1. изпокърпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпил е е производна форма на изпокърпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокърпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпил е е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).