изпокърпило

Речник на българския език

1. изпокърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокърпило е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокърпило е производна форма на изпокърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).