изпокърпили

Речник на българския език

1. изпокърпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокърпили е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокърпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпокърпили е производна форма на изпокърпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).