изпокърпели

Речник на българския език

1. изпокърпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпокърпели е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокърпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпокърпели е производна форма на изпокърпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).