изпокърпела

Речник на българския език

1. изпокърпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокърпела е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокърпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпокърпела е производна форма на изпокърпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).