изпокърпвал

Речник на българския език

1. изпокърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпвал е производна форма на изпокърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокърпвал е производна форма на изпокърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокърпвал е производна форма на изпокърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокърпвал е производна форма на изпокърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).