изпокрило

Речник на българския език

1. изпокрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокрило е производна форма на изпокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокрило е производна форма на изпокрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).