изпокрили

Речник на българския език

1. изпокрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокрили е производна форма на изпокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпокрили е производна форма на изпокрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).