изпокрила

Речник на българския език

1. изпокрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокрила е производна форма на изпокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпокрила е производна форма на изпокрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).