изпокрил

Речник на българския език

1. изпокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокрил е производна форма на изпокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокрил е производна форма на изпокрия (мин. деят. св. прич. м. р.).