изпокривал

Речник на българския език

1. изпокривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокривал е производна форма на изпокривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокривал е производна форма на изпокривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпокривал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокривал е производна форма на изпокривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпокривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпокривал е производна форма на изпокривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).