изпокрало

Речник на българския език

1. изпокрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокрало е производна форма на изпокрада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокрало е производна форма на изпокрада (мин. деят. св. прич. ср. р.).