изпокрала

Речник на българския език

1. изпокрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокрала е производна форма на изпокрада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпокрала е производна форма на изпокрада (мин. деят. св. прич. ж. р.).