изпокрал

Речник на българския език

1. изпокрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпокрал е производна форма на изпокрада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпокрал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпокрал е производна форма на изпокрада (мин. деят. св. прич. м. р.).