изпоколите

Речник на българския език

1. изпоколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпоколите е производна форма на изпоколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпоколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпоколите е производна форма на изпоколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).