изпоколим

Речник на българския език

1. изпоколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изпоколим е производна форма на изпоколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. изпоколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изпоколим е производна форма на изпоколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).