изпоколил си

Речник на българския език

1. изпоколил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоколил си е производна форма на изпоколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоколил си е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).