изпоколил
1.
изпоколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпоколил
е производна форма
на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпоколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпоколил
е производна форма
на изпоколя (мин. деят. св. прич. м. р.).