изпоколи

Речник на българския език

1. изпоколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпоколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпоколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпоколи — повелително наклонение, ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. изпоколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. изпоколи — повелително наклонение, ед. ч.

изпоколи е производна форма на изпоколя (повелително наклонение, ед. ч.).